Спас Киричев – скулптор

Подобни проекти

• Спас Киричев – скулпторът, който прави история в образи

  

  Именитият творец продължава да се ядосва, че малко ценим собствената си история

  Ако трябва да се прави биография на именития скулптор, тя ще бъде загадъчна, както и самата фамилия на именития творец. Фамилията Киричев не може да се открие в различните видове речници и затова скулпторът се шегува, че който носи неговата фамилия все ще излезе негов роднина.

  Родът Киричеви

  Бащата Иван е роден в Гоцеделчевско и, както почти всеки българин от този край, и той е преселник от Македония. Родът на майката е от Аканджиево. Цялото семейство на Спас Киричев се занимава с изкуство. Съпругата Маргарита е единствената керамичка в областта. Синът Александър също тръгва по пътя на родителите си – студент 4-ти курс в Националната художествена академия, специалност “Скулптора”. Той вече се оформя като творец и като че ли аз няма повече какво да му помагам, казва за сина си Спас Киричев. Александър е спечелил единствения в историята на академията конкурс за войнишки паметник, който ще бъде поставен в с.Белчин Самоковско

  В художественото училище и в академията

  Художественото училище е своеобразна школа в българското изкуство, смята Спас Киричев и то с основание. Негови съученици са Кирил Цочев, професор в Ню Йорк /родом от Ракитово/, Слави Минеков, син на проф. Величко Минеков, чиято е първата в страната публична галерия, на Маргарита Левчева – дъщеря на бившият председател на Съюза на писателите Любомир Левчев и дъщеря на художничка Дора Бонева. Ще повторя, казва Спас Киричев, че художественото училище беше и е било своеобразна рожба на таланти, които и сега се подвизават по света. Иначе, казва Спас Киричев – Завърших Художествената академия в гр. София специалност “скулптура” при проф. Борис Гондов. „Великолепен преподавател” – казва Спас Киричев. И допълва, че тогава академията не е била това, което е сега. Тогава, казва скулпторът, за пет-шест места кандидатстваха към 250 младежи и девойки, а сега е съвсем друго. Тези дни скулпторът бил в академията и устанивил, че са за 10 места кандидатствали едва 19 младежи. Навремето беше друго, казва Спас Киричев. След като завърших художественото училище работих нощна смяна в софийския хлебозавод, през деня рисувахме, за да кандидатстваме в академията. Е, приеха ме, какво да кажа, пак ще се повторя, великолепни преподаватели имах.

  Общински съветник

  Още през 1985-а година Спас Киричев станал член на БСП. Когато се върнал в родния си град станал дори член на пленума на Общинския съвет на БСП. Тогава, казва той, имаше много колеги, които не само напуснаха пленума, а и партията. Тези хора се знаят и от хората, не само от партийците. По времето на мандата на инж. Георги Терзов местният парламент приема решение да се премахнат паметниците на бившите комунисти. Спас Киричев тогава защити своята позиция. Той защити своето виждане не като член на БСП, а като скулптор – каза тогава, че всички паметници са история и не бива с лека ръка да се премахват или унищожават. Сините съветници не го послушаха и скулпторът демонстративно напуснал заседанието на местния парламент. Идеята да не се преместват паметниците подкрепи тогава и местен лидер на БЗНС с мотива, че по време на септемврийското въстание за загинали и земеделци. След заседанието местен активист на синята партия попитал Спас Киричев защо така едва ли не яростно защитавал комунистите, а той отговорил кротко –скулпторите, барелефите и другите произведения са своеобразна история на Пазарджик. И допълнил дори, че дядо му бил репресиран и лежал в Белене. Тогавашният съветник се хванал за главата, но е признал принципната позиция на скулптора. После за втори път /бел.на автора/ местния парламент отново гласува да се премахнат паметниците на бившите изявени комунисти, но това така и не стана. Може би не само заради професионалното отношение на скулптура, а неговата визия за историзъм и памет към творците… В края на краищата се получи така, че идеята на твореца се прие, нито един паметник не бе премахнат, а и дори някои от тях бяха реконструирани.

  За глупостта на управленците

  Не знам кой началник бе решил по ония времена да се боядиса паметника на Алеко Констатинов в парк остров “Свобода”. По този повод Спас Киричев се ядосва – то и епитетите не ми стигат, бяха сложили върху скулптурната конфигурация боя с лепило. Когато разбрах след години за това, ахнах. Как може така – авторско произведение да го замажеш по бояджийски. После станало така, че скулпторът с помощници цяла година възстановявали паметника в автентичния му вид. Беше цяла мъка, спомня си Спас Киричев, с четки, шкурки едва успяхме да възстановим автентичния вид… Спас Киричев казва още една тревожна новина – пак дело на нечия управленческа глупост. С боя са замазани барелефите на световно известния есперантист Заменхов / местните есперантисти, все видни хора, биха дали под съд бояджиите и тези, които са им наредили/, бронзовият барелеф на Борис Николчев също е боядисан, резил /б.а/. И а не по-малък е резила със скулпторната композиция на Щастливеца по пътя за Пещера. Изглежда някой вандал счупил част от носа на фигурата на Алеко. Паметника може да се възстанови, достатъчно е властимащите да полжелаят това, казва Спас Киричев.

  За завистта в гилдията

  Тя е нормална в нашия бранш, тя е нещо като генератор на идеи и гаранция за постоянното развитие в изкуството. Спас Киричев ни припомня случая с гениалния Пикасо, който когато ходел на изложба в Париж вечерта до сутринта рисувал в същия стил както автора, който открива изложбата. взаимствал идеи от свои колеги, като ги преработвал през своята гледна точка. И в България е същото, казва Спас Киричев, като подмята, че и негови колеги правят същото. Нямам идоли, казва именития скулптор, но се възхищавам от моя професор по рисуване Георги Чапкънов /Чапа/. Той, казва, има усет към детайла и едва ли някой в момента в България, който да може да оформи такава скулптурна композиция като “Света София”…

  История в образи

  Именно на Спас Киричев са възложили скулпторите на известната възрожденка и участничка в Априлското възстание Мария Сутич, както и на възрожденеца Найден Хаджийованович. Жал ми е, казва известният скулпор, че по бегли рисунки и зарисовки трябва да въстановявам образите на тези възрожденци. Ако бяхме имали повече историческа информация, фотогфрафии, скулптурите щяха да бъдат по автентични. А това са видни хора, заслужават това, което правим за тях в момента…

  Ментета

  Наскоро, казва Спас Киричев, в Съюза на българските художници се повдигна въпроса що е това скулптор. От колеги разбрах, че имало някакви каменари, които без да учили написали си на визитката “скулптор”. Това не е завист или нещо подобно, а с колегите се засмяхме. Ние избираме специалисти, вещи лица, както се казва, които да определят качеството на монументалните работи по конурси и изложби и още какво ли не, а някой сложил на визитката си „скулптор”. Понятието „скулптор” в момента в България е най-девалвиралото. За пример – не можеш да проектираш къща, ако не си архитект или инженер.

  За бюста на Иван Динков

  Това е единствения подобен случай в моята практика. Идеята и финансирането на бюста на Иван Динков бе на група бизнесмени от гр. Пазарджик, според думите им „слабо познаващи поета, но останали очаровани от малкото срещи с него и гордеещи се, че го познават”. Искам да споделя за понятието „гражданско общество”. Именно това е гражданско общество, когато група хора безкористно спомагат за създаването и овековечаването на един от водещите пазарджишки поети – Иван Динков. Много приятели на поета ми помогнаха за вярното предаване на неговия образ. Спас Киричев е член на СБХ. Получава награда за скулптура в ОХИ “Благоевград”. Награда на Община Пазарджик 2001г. Участва в изложба в гр. Бургведел – Германия. Председател на представителството на СБХ в гр. Пазарджик
  Стефан Димов...

• Изложба-конкурс “TODOROFF”

   От 17 – 27 май 2007г. в галерия „Зала България” бяха изложени творбите участвали в четвъртия национален конкурс “Философията на виното и живот...

• Входна арка “Пловдивска”

   Втората арка изградена на изхода на град Пазарджик вече е завършена.

• Паметник на Г.Бенковски

   Открит е бюст-паметник на Георги Бенковски в гр. Белово

• Статуетката на фестивала – автор скулптора Спас Киричев

   Статуетката на фестивала – автор скулптура Спас Киричев. На Фестивала се присъждат следните награди:
  • Награда на Община Пазарджик за най-добър филм, представен на Фестивала;
  • Награда за най-добър режисьор;
  • Награда за най-добър оператор;
  • Награда за най-добра женска роля;
  • Награда за най-добра мъжка роля;
  Отдел Култура, Sep 22, 12:52
  Източник...